ЗАЩО СЕ СЛУЧИ ВСИЧКО ТОВА
Защо се случи всичко това
в живота ми аз не разбрах –
да срещна две черни дула,
(а имаше в тях толкова смях.)
Дали защото много живях,
съдби и хора различни видях,
пътувайки много, любих, скърбях?...
Звездите шепнат ми слова,
но те са непотребни.
Пуст без обич е светът
и без нея всичко превръща се
в толкова дребно...
Кога ли разбираме що е любовта –
ако живота познаем или в младостта?
Защо не те съдят за нея, когато си млад,
но странно те гледат,
ако си с опит жизнен богат?
Та тогава можеш да оцениш
сърцето, очите,
и разбираш добре, че цветя са жените?
Две свещи стоят пред мен сега –
на надежда и любов.
Аз не зная, коя от двете
да загърбя съм готов.
Звездите мълвят слова в нощта,
но сега от тях не се нуждая.
Пустиня е светът без обич,
затуй за нея все си мечтая...© Вили Тодоров All rights reserved.
