Защо се върна? Не съм те чакала
да го направиш! И пак ли, като вчера,
ще боли? Отново ще отвориш старите ми рани,
посипвайки ги с пепел, може би?
Не съм те чакала. То беше толкова отдавна.
Когато в мене се таеше порив жив.
Погребах го, посипах го с разбитите надежди,
и днес там даже роза не цъфти.
Загубих и ключето на вратата,
която водеше единствено до теб.
Остана ми едничка само суетата,
и мъничко парченце лед - от твоето сърце. ...