Защо се върна?
Защо се върна? Не съм те чакала
да го направиш! И пак ли, като вчера,
ще боли? Отново ще отвориш старите ми рани,
посипвайки ги с пепел, може би?
Не съм те чакала. То беше толкова отдавна.
Когато в мене се таеше порив жив.
Погребах го, посипах го с разбитите надежди,
и днес там даже роза не цъфти.
Загубих и ключето на вратата,
която водеше единствено до теб.
Остана ми едничка само суетата,
и мъничко парченце лед - от твоето сърце.
Във него крия всичките си тайни,
надеждата, че утре пак съм аз.
И тръгнала отново с утрото,
че мога да обичам още,
че ще забравя нощите самотни,
че...
А ти навярно с нея ще си по-щастлив?!
Върви. Тя може би те чака...
да го направиш! И пак ли, като вчера,
ще боли? Отново ще отвориш старите ми рани,
посипвайки ги с пепел, може би?
Не съм те чакала. То беше толкова отдавна.
Когато в мене се таеше порив жив.
Погребах го, посипах го с разбитите надежди,
и днес там даже роза не цъфти.
Загубих и ключето на вратата,
която водеше единствено до теб.
Остана ми едничка само суетата,
и мъничко парченце лед - от твоето сърце.
Във него крия всичките си тайни,
надеждата, че утре пак съм аз.
И тръгнала отново с утрото,
че мога да обичам още,
че ще забравя нощите самотни,
че...
А ти навярно с нея ще си по-щастлив?!
Върви. Тя може би те чака...
© Нели All rights reserved.
