Защо се залъгваме и аз, и ти,

че с други хора щастливи сме, нали,

та нали виждаме и аз, и ти,

че ние сме една душа във две тела!

             В очите мои виждаш звездите,

              които аз на тебе посветих,

              в твоята усмивка виждам аз

              "Слънцето", което наричаше ме ти!

Защо пред себе си ний не признаем,

че обичаме се и душата ни блуждае,

че страх ни е да сме щастливи,

че страх ни е другиго да не нараниме!

            Без думи с тебе можем да си кажем

            "Обичам те" или "Прости",

            с една усмивка или пък докосване

           заличаваме ний свойте беди!

Защо залъгваме се и аз, и ти,

че с други хора щастливи сме, нали,

та нали виждаме и аз, и ти,

че един за друг сме ний!