Защо се залъгваме и аз, и ти,
че с други хора щастливи сме, нали,
та нали виждаме и аз, и ти,
че ние сме една душа във две тела!
В очите мои виждаш звездите,
които аз на тебе посветих,
в твоята усмивка виждам аз
"Слънцето", което наричаше ме ти!
Защо пред себе си ний не признаем,
че обичаме се и душата ни блуждае,
че страх ни е да сме щастливи,
че страх ни е другиго да не нараниме!
Без думи с тебе можем да си кажем
"Обичам те" или "Прости",
с една усмивка или пък докосване
заличаваме ний свойте беди!
Защо залъгваме се и аз, и ти,
че с други хора щастливи сме, нали,
та нали виждаме и аз, и ти,
че един за друг сме ний!
© Полина Томова Всички права запазени