ЗАЩО, СЕСТРИЧКО, МЕ ОСТАВИ
Защо, сестричко, ме остави?
Защо ме тежко нарани?
Какво животът с теб направи,
та черна орис ослани?
Знам, твоята съдба нелепа,
рани те тежко в млада гръд
и после те остави клета
да луташ се на кръстопът.
Голямото ти сърце добро,
откликващо на всеки зов,
остана си то накрай само
без нежност, ласка и любов.
Товарът, който ти понесе,
прекърши крехки рамене
и страшен вихър те отнесе
не в дълги дни, а с часове.
Остана ми само да се кая,
че с теб не бях в критичен час.
Все питам се и все не зная
как да се оправдавам аз.
Остана мъката по тебе
и жал за младия живот.
Бе светъл пример ти за мене.
Ще пазя твоята любов.
© Анка Келешева Todos los derechos reservados