Толкова е трудно да поема напред,
след пътната врата започва "някъде"...
A ти си тук макар че отдавна си тръгна
просто ме гледаш от всякъде.
Ти живееш в сърцето ми, много дълбоко си там,
а него няма как да го стъпча в калта,
може би, защото искам да те усещам,
търся все в себе си твоята вина.
И знаеш ли липсва ми смеха ти,
всеки ден на ум го чувам и плача,
липсва ми да държа ръката ти,
и да има с кой да се закачам. ...