Защото е истинско
Толкова е трудно да поема напред,
след пътната врата започва "някъде"...
A ти си тук макар че отдавна си тръгна
просто ме гледаш от всякъде.
Ти живееш в сърцето ми, много дълбоко си там,
а него няма как да го стъпча в калта,
може би, защото искам да те усещам,
търся все в себе си твоята вина.
И знаеш ли липсва ми смеха ти,
всеки ден на ум го чувам и плача,
липсва ми да държа ръката ти,
и да има с кой да се закачам.
Не ме остави на никога намира ,
с призраци се живее толкова трудно,
а целият ми живот е отдаден на теб,
мислиш ли че може да се изтрие?
И всеки ден си толкова близо до спомена,
това ме прави още по-самотен,
когато си тръгна, не искаше нищо от мен,
а просто не знаеш, че ме имаш целия!
И всеки ден не спира да боли,
а аз не искам друг живот нататък,
може би, защото всичко споделих
и от истинското ми остана малко...
© Георги Зафиров All rights reserved.
