24 mar 2015, 20:49

Защото е любов

  Poesía
930 0 14

Защото е любов, е светлина,
усещане за полет и посока,
магията, проникнала в кръвта,
с която се издигам нависоко.

Защото е любов, е път и бряг,
поникнала на камък теменуга.
Беляза ме уханният и знак
и знам, че нещо в мен е вече друго.

Защото е любов, е свобода
и остров тих сред грохота на бури,
прохладата на изворна вода
и святото ми право да съм щура.

Защото е любов, е сън и вик,
измислена от призраци реалност,
взривяващ сетивата огнен миг,
за който съм безкрайно благодарна.

Защото е любов, ще замълча,
но ще я пазя ревностно в сърцето,
а тя ще ми изплита с вечерта
невидимите нишки към небето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е истинско....
  • Защото е любов!Защото всичко е любов!!Стихото пълни душата!
    Поздравление,Вики!Оценявам го!!Хубава вечер!
  • "Защото е любов, ще замълча,
    но..." как ликуващо сияе днес сърцето!
    То слънце е, магичен център
    във вселената – душевна безпределност,
    край който гравитират упоено,
    на чувствата възторжени, планетите,
    пресекли орбити, до невъзможност близки,
    напук на всякакви канони, сблъскват се и
    следва взрив! Отново, и отново взривове...
    Не е някакъв си там, апокалипсис.
    Любов е. Жива е.
  • Стих като красив пролетен букет!
  • Това е алфата и омегата - няма ли я любовта, няма нищо друго!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...