...Защото си любовта...(1част)

...Защото си любовта...

Днес в тогавашното време, пренесох се

и болката завърна се…!

Днес почувствах самота-

позната ми от преди, позната от тогава…!

Днес в ужасен спор отвори се

раната, която едно време ме съсипваше:

Твоето отсъствие разцепваше виковете и тишината,

спомних си умората…!

Умората, от това да бъда без тебе,

почука на вратата ми, както в спомените…

Стаята в света отвън и тази в сърцето ми,

изпълниха се със меланхолия…!

Студът и тъмнината навлезли

пак там, наказват моите резони и съмнения…!

Притесненията от преди и от утрото, както

и че е тайна любовта ни, хранят страховете…! 

На път съм да те изгоня от нараненото пространство

в мен, а ти гневиш се на тази раздяла…!

На път си да се съгласиш с мен и доводите ми, както

винаги -само за да свърши караницата…!

Аз те пускам и ти излизаш, но след секунди

или часове, завръщаш се с магнитите и любовта…!

Завръщаме се с нея, която сами, отделени от себе си

не можем да понесем, защото се умножава... !

Молиш ме “Любима, прости ми…!“, затваряш очите ми

и с мечтите, завръщаш спомените от онези мигове…!

От онези мигове, където ни пазят водопадите и пясъкът и морето, скалите и планините и небето, виждам нашето място отново…!

Докоснаха ме пак и пак, както преди щастието и

радостта и тогавашните мъки изгониха, и тогава не ми

остави избор, никакви козове...!

Отворих очи и ти ме чакаше с прегръдки и целувки,

погледнах те и преди да разбера, че съм ти

простила“Обичам те…!“изрекох с ласки отново…!

Защото резоните и доводите ти спечелиха както

винаги, във ръцете си не притежавам коз, с който

да ти противореча, а във сърцето причина да те забравя…!

Затова днес както преди и както ще е винаги, както е сега,

чувствам и рискувам, губя и печеля, умирам и живея,

моля за прошка теб, моля за прошка и Бога…!

А за тези на които не им е ясно, още какво точно се случва

и няма да разберат, ще им разкрия какво ми каза

и като послание ще им го оставя:

„Каквото и да се случи, ще бъда твоите викове и тишини,

студове и горещини, спомени и мечти, ще бъда твоята

земя и твоето небе…и няма изход, защото съм любовта”… !

И това бедно сърце не може да прави нищо друго

освен да те обича,ще те следва винаги, това е то

затова ще бъда твоите криле в полета надолу,

твоят въздух във падането нагоре…!

Затова днес както преди и както ще е винаги, както е сега,

чувствам и рискувам, губя и печеля, умирам и живея,

моля за прошка теб, моля за прошка и Бога…!

А за тези на които не им е ясно, още какво точно се случва

и няма да разберат, ще им разкрия какво ми каза

и като послание ще им го оставя:

„Каквото и да се случи, ще бъда твоят приказен свят и

млечен път, ще бъда твоята обичана история 

и твоето дело, лудостта и ще ме обичаш, защото съм любовта”… !

И дори всичко да се повтори отначало, ти си любовта…!