Молиш ме: "Прости ми!".
Кълнеш ми се в любов до гроб...
А нима преди ти не бе жесток?!
О, скъпи, този път не позна!
Достатъчно много закъсня!
Когато изрече тежките думи в онзи ден,
тогава затвори пътеката към мен!
А аз те обичах, плаках, страдах,
живота си давах, едва не умрях...
И какво? Ти ми се смееше тогава...
Била съм се преструвала...
Да, ама не!
Е, сега ще ти кажа същото:
"Светът не е свършил!".
Ще срещнеш друга, която ще те обича,
но не така, както аз!
Ще те целува,
но не ще те влудява, както аз!
И може би ще я харесваш,
но в ума ти ще съм аз!
Ще плачеш с горчиви сълзи!
Ще се давиш в отровни лъжи!
Ще молиш на колене!
Ще протягаш кървящи ръце...
Живота си ще проклинаш...
И бавно малко по малко ще умираш...
И никой няма да те чуе...
И никой няма да те разбере...
Така ще платиш всичката мъка,
която причини.
Така ще изкупиш греха за сърцето,
което разби.
Цената ще е висока,
а съдбата жестока!
Защото тогава ти каза "Не!".
А можеше сега да си добре...
© Ив Todos los derechos reservados