Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
22 nov 2021, 10:41

Защото всеки носи двойствен лик 

  Poesía » Otra
356 4 14

Раняваме се с думи всеки път,
озъбен делникът от кръв и плът,
разкъсва тихичко, ръмжи и къса,
а после сякаш и не е било,
се вмъква сънен в нашето легло.
Заспиваш ти, аз до среднощ се въся.

 

И на забравил белотата лист,
изписвам сняг угазен и нечист,
снежинки от кръвта ми аленеят,
нощта погалва моите коси,
а ти спокоен. Или пък не си?
Сънуваш може би и мен, и нея.

 

Защото всеки носи двойствен лик,
 животът в простотата си велик,
уроците ни дава, по лъжичка.
А дето има огън, там дими
и скарани дори не сме сами,
а любовта ни, тя прощава всичко.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И при мен. Тихо, че още спят! Като гракнат и ето ме - "шеф на женската психиатрия".
  • С Георги - повече са от двама, поне при мен
  • Думите са оръжие, Мите и ласка, и юмрук, помагат и "кости трошат". Благодаря ти! Ами то според душата и "вечерята", Красе. "Който много знае, бързо остарява" - казваше прабаба ми.
  • Да, човешките взаимоотношения не могат да изключат благородството и силата на прошката. Смислена поезия, далеч от маниерност и претенциозност.
  • Благодаря ви, момичета!
  • Много е хубаво, Наде!
  • Много задълбочен прочит на любовта!
  • Благодаря, Влади! Така се "изля", писанието.
  • Благодаря ви! Сенсей, с триста откачалки в главата, колко гарддероби ще са ми нужни?
  • Чуден ритъм, постройката също. Сътворила си чудеса с това стихотворение.
  • САМО двойнствен? В гардероба имам поне 50...
    Хубаво!
  • Насладих се, Наде, а финала е супер! Прегръдка!
  • Умението да се прощава е и нравствено надграждане върху фундамента Его. Непреодолимият, освен в случаите на самоубийство, инстинкт за самосъхранение, слава Богу, житейски се "позамъглява" /и/ от вълшебното чувство Любов, предизвикваща, малки или по-големи, саможертви срещу инатливия му "стремеж към центъра на Вселената"... Ами - хем така, хем не... Което единство на противоположностите пък обуславя дивната шарения на Живота... И тъжно, и весело иронично-самоиронично... и - хубаво е. Зареди ме с чувство след прочита.
  • Прекрасно! Ритм потрясающий.
Propuestas
: ??:??