Защото всеки носи двойствен лик
Раняваме се с думи всеки път,
озъбен делникът от кръв и плът,
разкъсва тихичко, ръмжи и къса,
а после сякаш и не е било,
се вмъква сънен в нашето легло.
Заспиваш ти, аз до среднощ се въся.
И на забравил белотата лист,
изписвам сняг угазен и нечист,
снежинки от кръвта ми аленеят,
нощта погалва моите коси,
а ти спокоен. Или пък не си?
Сънуваш може би и мен, и нея.
Защото всеки носи двойствен лик,
животът в простотата си велик,
уроците ни дава, по лъжичка.
А дето има огън, там дими
и скарани дори не сме сами,
а любовта ни, тя прощава всичко.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
