11 ago 2009, 12:48

Засмиването ми с шумен глас

  Poesía
537 0 1

Вечерта ми стана

хубава от засмиването ми

с шумен глас -

весел от щастие,

когато си представих -

как изглеждаш

изморен за дългоочаквания ти сън,

отнет, поради грижите от теб

по-новороденото ти бебе.

Колко е прекрасно да те изтощават

капризите му.

Любовта му се съюзява с моята

да те дразни

и да не ти дава

минутки за спокойствие.

Тишина ще искаш,

но напразно.

С молбите ми

напомням на времето

да не свършват

шегичките с теб.

Понякога да не ти върви.

Това ще е за лъжите ти.

Да си прекрасен татко и мъж,

а да не се забелязва.

Това е доволната ми усмивка.

Главоболията по бебето

и половинката ти

са моите очи,

възмездие търсещи.

Щастлив бъди.

                                                                               Г.Ф.Т

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Табаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко са хубави тези неща като капризите на времето и майската дъга!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...