11 ago 2009, 12:48

Засмиването ми с шумен глас

  Poesía
541 0 1

Вечерта ми стана

хубава от засмиването ми

с шумен глас -

весел от щастие,

когато си представих -

как изглеждаш

изморен за дългоочаквания ти сън,

отнет, поради грижите от теб

по-новороденото ти бебе.

Колко е прекрасно да те изтощават

капризите му.

Любовта му се съюзява с моята

да те дразни

и да не ти дава

минутки за спокойствие.

Тишина ще искаш,

но напразно.

С молбите ми

напомням на времето

да не свършват

шегичките с теб.

Понякога да не ти върви.

Това ще е за лъжите ти.

Да си прекрасен татко и мъж,

а да не се забелязва.

Това е доволната ми усмивка.

Главоболията по бебето

и половинката ти

са моите очи,

възмездие търсещи.

Щастлив бъди.

                                                                               Г.Ф.Т

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Табаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко са хубави тези неща като капризите на времето и майската дъга!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...