Aug 11, 2009, 12:48 PM

Засмиването ми с шумен глас

  Poetry
535 0 1

Вечерта ми стана

хубава от засмиването ми

с шумен глас -

весел от щастие,

когато си представих -

как изглеждаш

изморен за дългоочаквания ти сън,

отнет, поради грижите от теб

по-новороденото ти бебе.

Колко е прекрасно да те изтощават

капризите му.

Любовта му се съюзява с моята

да те дразни

и да не ти дава

минутки за спокойствие.

Тишина ще искаш,

но напразно.

С молбите ми

напомням на времето

да не свършват

шегичките с теб.

Понякога да не ти върви.

Това ще е за лъжите ти.

Да си прекрасен татко и мъж,

а да не се забелязва.

Това е доволната ми усмивка.

Главоболията по бебето

и половинката ти

са моите очи,

възмездие търсещи.

Щастлив бъди.

                                                                               Г.Ф.Т

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Табаков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колко са хубави тези неща като капризите на времето и майската дъга!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...