6 sept 2020, 13:06

Заспалият град

  Poesía » Civil
1.3K 1 31

Горещо е.

И днес птиците бяха жадни за сън.

Водата ги очакваше и им напомняше 

за предстоящата есен.

Морето беше притихнало под звуците на небето.

 

Центърът имаше леко долавяне на гласове. 

Хората се разхождаха и  се смееха ,но не даваха вид на оживена тълпа.

Слънцето грееше и очакваше дъждът да се скрие .

 

Заспал беше градът.

Може би от маранята.

Може би от сградите ,които бяха напечени .

Може би щеше да се събуди ,но кога ли ?

Никой не може да каже.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Elena Bojinova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ,ако човек се самоиронизира,той кара другите да харесват това което е.
  • Понякога формата е част от съдържанието. Но кога точно, това никой не може да каже.☺Може би от 9.30 до 10.30? Но това не е отговор, а нещо като 42-то на Дъглас Адамс. Петица за иронията, която долових и в другите ти творби. А може би самоирония? Поздравления за дискусията, която предизвика.
  • И до Пепи Чухов ли стигнахте, хах. Да споменем и Робът Леви тогаз: “Морето - този вечен опозиционен вестник”
    Всеки е писал глупости, то и Бог е направил една-две такива, онези, от калта и реброто...
    Искам да ти кажа, Ели, да си пишеш както ти идва, обаче, и много да четеш. Рими, не рими, по вертикала и хоризонтала, диагонали стрийт, Хари Потър, и от девет кладенеца вода всеки може да носи.
    Няма ли я тръпката на откривателя, вдъхновението, и творческия бяс обаче...ставаме Чуховци, и Левита, и само дращим, щото да кажем нещо сме искали. 😀👍
  • Или, ако влезе, по-бързо да излезе 😄

    Как се докарахме до тук!
  • Поезия
    или не !?
    Трудно е...
    Да се разбере,
    осмисли,
    категоризира.
    И все пак
    ми се иска
    написаното
    сега от мен
    в категория
    поезия
    да не влиза!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...