6.09.2020 г., 13:06 ч.
Заспалият град
Горещо е.
И днес птиците бяха жадни за сън.
Водата ги очакваше и им напомняше
за предстоящата есен.
Морето беше притихнало под звуците на небето.
Центърът имаше леко долавяне на гласове.
Хората се разхождаха и се смееха ,но не даваха вид на оживена тълпа.
Слънцето грееше и очакваше дъждът да се скрие .
Заспал беше градът.
Може би от маранята.
Може би от сградите ,които бяха напечени .
Може би щеше да се събуди ,но кога ли ?
Никой не може да каже.
© Elena Bojinova Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ,ако човек се самоиронизира,той кара другите да харесват това което е.
-
Понякога формата е част от съдържанието. Но кога точно, това никой не може да каже.☺Може би от 9.30 до 10.30? Но това не е отговор, а нещо като 42-то на Дъглас Адамс. Петица за иронията, която долових и в другите ти творби. А може би самоирония? Поздравления за дискусията, която предизвика.
-
И до Пепи Чухов ли стигнахте, хах. Да споменем и Робът Леви тогаз: “Морето - този вечен опозиционен вестник”
Всеки е писал глупости, то и Бог е направил една-две такива, онези, от калта и реброто...
Искам да ти кажа, Ели, да си пишеш както ти идва, обаче, и много да четеш. Рими, не рими, по вертикала и хоризонтала, диагонали стрийт, Хари Потър, и от девет кладенеца вода всеки може да носи.
Няма ли я тръпката на откривателя, вдъхновението, и творческия бяс обаче...ставаме Чуховци, и Левита, и само дращим, щото да кажем нещо сме искали. 😀👍 -
Или, ако влезе, по-бързо да излезе 😄
Как се докарахме до тук! -
Поезия
или не !?
Трудно е...
Да се разбере,
осмисли,
категоризира.
И все пак
ми се иска
написаното
сега от мен
в категория
поезия
да не влиза!
-
Ако е вярно твърдението за вертикалното разположение, жалко за поезията.
-
Не съм категоризирала текста на Ели Божинова. Думите ми се отнасяха до този на П.Чухов.
А дали и настоящият е свободен стих - защо не?! Анжамбманът не е задължителен в поезията. Принципно.
Реално вече всяка проза, разположена вертикално минава за свободен стих. -
Различни са, да. Настоящият и на Мая. Аз лично го карам по усет. Не мога да продължа в такъв случай.
-
А аз не си взимам (дублетна форма на "вземам" ) думите назад. Защо? - Текстът, който Мая цитира ("Черна рапсодия" ), макар че изобщо не ми харесва, е много, много различен от настоящия текст. И пак - защо? Защото всеки два реда (не казвам "стиха" са де-факто анжамбмани (enjambment), а това е типичен прийом за поезията, не за прозата. А дали даденият пример с това произведение принадлежи към свободния стих, мисля, е най-добре да ни светне човек със стабилна теоретична подготовка - например Майстора. За да съм обективен - и в настоящото произведение трети и четвърти ред са анжамбман. Но формален - просто подредба на думи на различни редове. И толкова.
-
Има прекрасни стихове без рими, но с ритъм. Вътрешен ли е какъв е не знам, но то е висш пилотаж.
-
Ще пробвам и с рими.
Човек не трябва да се отказва. -
Мая ме разби 😁
И аз , като Ирина, си връщам думите назад. Не разбирам как това може да е стих, но..фактите говорят 😁 -
Мая - това е от 2005, което ме успокоява до някъде, че модата на
свободния" стих е вече надживяна. По онова време имаше някакъв бум на такива "свободомислещи автори" и на конкурси. И с тях стана като с конкурсите за миски: който иска да блесне, си учредява директно или индиректно каквото е нужно. Точно пък с името Славейково - е това е вече парадокс!
Иначе не се изненадвам от победителя, доста се спрягаше и разнасяше из нета името му, и продължава!
"За разлика от повечето постмодерни автори, които играят с думите, залагайки смисъла в красотата на изричането, Чухов предпочита дълбочината на концепцията." - цитат от рецензия -
Предавам се! И си връщам думите три пъти назад 😆
Между другото, мислех, че белият е по-свободен от свободния, но то излезе направо разхайтена работа, оффф....🥳 -
Не знам дали това ще разреши спора ви, но ето текст от Петър Чухов, спечелил наградата от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови:
РАПСОДИЯ В ЧЕРНО
Когато стана на 90 моят дядо
облече черния си костюм
сложи черната шапка която всяка неделя
го водеше до вратата на черквата
взе бастуна с черната дръжка който го пазеше
от кучетата и от гравитацията
и отиде в града да си направи
поредната снимка
за некролог.
Това е т.нар. свободен стих., който си съществува и без нашето одобрение.
Не казвам, че ми харесва. Просто факти! -
Бих се хванала за всяко. Сега първо да кажа, че белите и свободния стих още ги разглеждам и се опитвам да вникна. И най-просто казано, там пак се долавят тактове и ритмичност, някаква закономерност има. Дали през 3, 8 или 16 реда, но идва законтрянето. Докато тук....нищо, братче!
Другото е, че когато го прочетох въобще не съм гледала профила на Ели и първоначално я помислих за един автор, който си пише доста сносни стихове. Затова и първия коментар беше направо въпрос да не е грешка някаква. Въобще не съм се хващала млад или стар автор е. Като е проза, значи е проза. Може тя да не е догледала Тъй, че, бих се обадила навсякъде. На всяка манджа..... -
Димо, Искра, не е така и веднага се аргументирам.
Не "прилича", а чиста проза, сложена в раздел "стихове", където най-много се чете.
Това едно.
Второто е мечешка услуга. Да се мажат очи е много лесно, но вредно.
И трето, най-вредно е един новопрохождащ автор да расте с идеята, че видите ли "хич не ми дреме за вашето мнение, както си искам така ще пиша и ще наричам разказите си стихове, а стиховете романи"
Това намекнах и вчера. Всичко друго, но не и стих, и Ели прекрасно знае, че е така. "Сега започвам" в случая не е оправдание и "карай, мойто момиче" не е правилния стимул.
Ай, добро утро на всички 🌞 -
Бъди скромен
-
Извинете. Това просто е импресия в проза. И няма нищо, ама съвсем нищо, общо с поезията. А като импресия (проза) е банално. Съжалявам. Това е истината. Не го ли виждате, или не искате да го кажете? Видях възрастта и понечих да изтрия този коментар. И тогава си спомних за невероятна поетеса от същия югоизточен край. Затова го оставих. Трябва да сме критични и самокритични. Иначе - посредственост. Казвам, каквото мисля за това, което ни се представя в публичното пространство.
-
Но не прекалено, и не много нависоко. 😊
-
Да кара те да растеш
-
По-добре. Хубаво нещо е оптимизмът. 👍
-
Винаги ще пиша, не трябва да се отказвам.
Всеки път ще е по добре.
Благодаря ви. -
Ели, никой не ти се кара ,че се учиш. Описанието на града не е никак лошо. Дори , според мен, е доста по-добре от предишните ти две. Опитай да поработиш върху формата. И ако ти се пише, не се отказвай. Имаш толкова много време 😊
-
Аз казах, че не ми е проблем. То се разбира. Повечето се учим сега.
Но има един особено чувствителен неврон, който отчита вибрациите и ритмичността, било на нещо написано или нервно барабанене на пръсти по масата.
Някой, който разбира повече може да пише също, но за мен е далеко от какъвто и да било стих. Бял, свободен, триъгълен или грапав. И , ако прочета обратното, готова съм да си върна думите назад. А за това, че съм те накарала да се почувстваш некомфортно, се извинявам веднага.
Градът няма общо. Можеш да го разглеждаш и като си бемол -
Ох какво да кажа ,вече не знам ,така виждам града.
Едва сега се уча да пиша -
"Може би щеше да се събуди ,но кога ли ?"
"Може би ЩЕ се събуди, но кога ли?"
О, времена, о... но кога?
И компютърната наред с другата.
Разказвай тогава приказки в рими, може и да излезе нещо добро! -
Не знам какво да кажа. Ако кажа още нещо, ще излезе едно нищо.
-
Ок, не споря. На мен, специално, не ми е проблем да чета вертикална проза. Даже диагонална
-
Нещо като смесица от проза и поезия
-
Това не е ли разказ? Импресия или нещо подобно?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
