6.09.2020 г., 13:06

Заспалият град

1.3K 1 31

Горещо е.

И днес птиците бяха жадни за сън.

Водата ги очакваше и им напомняше 

за предстоящата есен.

Морето беше притихнало под звуците на небето.

 

Центърът имаше леко долавяне на гласове. 

Хората се разхождаха и  се смееха ,но не даваха вид на оживена тълпа.

Слънцето грееше и очакваше дъждът да се скрие .

 

Заспал беше градът.

Може би от маранята.

Може би от сградите ,които бяха напечени .

Може би щеше да се събуди ,но кога ли ?

Никой не може да каже.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elena Bojinova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ,ако човек се самоиронизира,той кара другите да харесват това което е.
  • Понякога формата е част от съдържанието. Но кога точно, това никой не може да каже.☺Може би от 9.30 до 10.30? Но това не е отговор, а нещо като 42-то на Дъглас Адамс. Петица за иронията, която долових и в другите ти творби. А може би самоирония? Поздравления за дискусията, която предизвика.
  • И до Пепи Чухов ли стигнахте, хах. Да споменем и Робът Леви тогаз: “Морето - този вечен опозиционен вестник”
    Всеки е писал глупости, то и Бог е направил една-две такива, онези, от калта и реброто...
    Искам да ти кажа, Ели, да си пишеш както ти идва, обаче, и много да четеш. Рими, не рими, по вертикала и хоризонтала, диагонали стрийт, Хари Потър, и от девет кладенеца вода всеки може да носи.
    Няма ли я тръпката на откривателя, вдъхновението, и творческия бяс обаче...ставаме Чуховци, и Левита, и само дращим, щото да кажем нещо сме искали. 😀👍
  • Или, ако влезе, по-бързо да излезе 😄

    Как се докарахме до тук!
  • Поезия
    или не !?
    Трудно е...
    Да се разбере,
    осмисли,
    категоризира.
    И все пак
    ми се иска
    написаното
    сега от мен
    в категория
    поезия
    да не влиза!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...