Заспивай като дъжд на тротоара
безименен и мокър от мечти
дори да не откриеш в тишината
защо вселената след взрив мълчи

Прегръщай като странник от мъглата
завърнал се във първия си дом
И нека не заподозре тълпата
че в теб са влизали със взлом

Откривай песъчинките в тревата
прибирай ги за черни дни
Те светят в тъмното по-ярко от зората
затуй морето нощем тъй трепти

Бъди като молитва непоискана
и като тайна, неразкрита истина
От себе си ти нищо не изисквай
освен да си безкрая на света

На лудостта все пак не се прекланяй
но лудостта на другите от прага ти
не връщай
Защото най-невидимото наказание
е лудостта ти

да остане
непрегръщана

2 октомври 2018