12 дек. 2019 г., 08:49

Заспивай като дъжд на тротоара

1.3K 1 0

Заспивай като дъжд на тротоара
безименен и мокър от мечти
дори да не откриеш в тишината
защо вселената след взрив мълчи

 

Прегръщай като странник от мъглата
завърнал се във първия си дом
И нека не заподозре тълпата
че в теб са влизали със взлом

 

Откривай песъчинките в тревата
прибирай ги за черни дни
Те светят в тъмното по-ярко от зората
затуй морето нощем тъй трепти

 

Бъди като молитва непоискана
и като тайна, неразкрита истина
От себе си ти нищо не изисквай
освен да си безкрая на света

 

На лудостта все пак не се прекланяй
но лудостта на другите от прага ти
не връщай
Защото най-невидимото наказание
е лудостта ти

да остане
непрегръщана

 

2 октомври 2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Проданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....