23 may 2009, 2:39

Засушие след буря 

  Poesía
1195 0 25

Очите ми са бедни на небе.

Земята в тях човешки натежава.

В пространство, отесняло за криле,

и въздухът не стига за раздаване.

И чудно как в такова безнебесие

се раждат облаци, а капките растат

във някаква измислена прогресия.

Набъбват, и потичат, и болят.

В такива дни небето пада ниско.

Зениците се пълнят с кислород.

И цялото очакване избликва

след толкова сподавяна любов.

А думите са кът и ги повтарям.

Макар и да отказваш да ме чуеш...

 

--------------------------------

Небето постепенно се затваря.

Настъпва пак засушие след буря.

 

© Надежда Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не се насищам да чета!!! Възхитена съм!!!
  • Пишеш страхотно!!! Удоволствие си!
  • интересен стих ... цветарке
  • Браво бе, Наде!
    Честит празник!

    п.п. И в предишния му вид - пак си беше завършено.
  • Поздравления!
  • Невероятно е! Поздравленията биха били малко, поклон пред теб!
  • Красив стих. Нищо не може да се прибави.
  • Толкова красота, нежност и болка! А това показват само очите ти! Какво ли крие сърцето ти, чаровна до болка и пронизваща със своята тъжна обреченост Вълшебнице на точните думи?!? Там сигурно е бушуващ океан или безкрайна вселена? Все неизследвани територии....Ти имаш още много за раздаване - и не само въздух....дори не осъзнаваш колко си богата....
  • Поздравления за силния стих!
  • ^^^ Великолепен стих! Много, много ми хареса! Аплодисменти!
  • Браво и от мен!
    Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Много добре написано!Много!!!
    Прегръдка
  • Добър стих, Наде!
  • Наде,много е хубаво!Много харесвам точно този начин на писане!
    Очите ми са бедни на небе.
    Земята в тях човешки натежава.
    В пространство, отесняло за криле,
    и въздухът не стига за раздаване.
  • Чудесен стих!
  • Трепна ми... там някъде, в ляво!
    Наде*!!!
  • Брей, поздравления! Определено адски харесах...но нали знаеш, че има много небеса...
  • МММММММ,НАСЪЛЗИХА МИ СЕ ОЧИТЕ,СТРАХОТНО Е,БРАВО
  • Ами... След редакцията обособих финала. За да изглежда завършено
    Но процесите, които съм описала са циклични засега. Never ending story.
  • а, това, което четох сутринта изглеждаше по-различно.
  • "В такива дни небето пада ниско.

    Зениците се пълнят с кислород.

    И цялото очакване избликва

    след толкова сподавяна любов."
    Прекрасно!!!
  • Прекрасно!
  • Тези очи...това са очите на бурята. Предизвикват и омайват.
  • Възхитилно пишеш! Надежда, прати ми някой облак и на мене. Някак прогресията само...Но инак, ще бъда винаги тук. Ваше Благородие
  • Наде, прочетох с огромно удоволствие... Поздравявам те!... Между другото, стихотворението от профила ти е едно от любимите ми.....
Propuestas
: ??:??