Знаех, че ще бъдеш мил със мен,
знаех, че до теб ще се домогна.
И за тебе да изгрявам всеки ден.
И да запаля в теб пожара ще помогна.
Ти стана мойто нощно утро
и мойта слънчева луна.
Събуждам се с усмивка сутрин
и зная, че не съм сама.
Най-ярката звезда си в небосклона,
най-лъскавият бисер във морето.
Не крехко клонче на дърво, а стволa.
Не в очите ми, а във сърцето!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
