Знаех, че ще бъдеш мил със мен,
знаех, че до теб ще се домогна.
И за тебе да изгрявам всеки ден.
И да запаля в теб пожара ще помогна.
Ти стана мойто нощно утро
и мойта слънчева луна.
Събуждам се с усмивка сутрин
и зная, че не съм сама.
Най-ярката звезда си в небосклона,
най-лъскавият бисер във морето.
Не крехко клонче на дърво, а стволa.
Не в очите ми, а във сърцето!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
