28 mar 2007, 15:30

Затова съм с теб

  Poesía
918 0 4

Знаех, че ще бъдеш мил със мен,
знаех, че до теб ще се домогна.
И за тебе да изгрявам всеки ден.
И да запаля в теб пожара ще помогна.

Ти стана мойто нощно утро
и мойта слънчева луна.
Събуждам се с усмивка сутрин
и зная, че не съм сама.

Най-ярката звезда си в небосклона,
най-лъскавият бисер във морето.
Не крехко клонче на дърво, а стволa.
Не в очите ми, а във сърцето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...