Знаех, че ще бъдеш мил със мен,
знаех, че до теб ще се домогна.
И за тебе да изгрявам всеки ден.
И да запаля в теб пожара ще помогна.
Ти стана мойто нощно утро
и мойта слънчева луна.
Събуждам се с усмивка сутрин
и зная, че не съм сама.
Най-ярката звезда си в небосклона,
най-лъскавият бисер във морето.
Не крехко клонче на дърво, а стволa.
Не в очите ми, а във сърцето!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
