Знаех, че ще бъдеш мил със мен,
знаех, че до теб ще се домогна.
И за тебе да изгрявам всеки ден.
И да запаля в теб пожара ще помогна.
Ти стана мойто нощно утро
и мойта слънчева луна.
Събуждам се с усмивка сутрин
и зная, че не съм сама.
Най-ярката звезда си в небосклона,
най-лъскавият бисер във морето.
Не крехко клонче на дърво, а стволa.
Не в очите ми, а във сърцето!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
