8 feb 2014, 21:37

Затвор 

  Poesía » De amor
1075 1 1
В далечината тя свети, блести
диамант, огрян от лунните лъчи
под синята планина и червените небеса
неспирно плаче тя и моли се за чудеса.
Кафявите очи се взират с последната
капка надежда в душата на човека вечна,
красотата и се стича по кафявите коси,
но огъня в душата и не спира да гори
Рицар във блестяща броня чака тя,
окована във вериги гледа вечността.
Сърцето и, колосалния гигант,
умът и, космическия необят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Гаврилов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??