Затвор
В чужда къща чужд живот,
все едно в затвор живея.
Даже мекият креват
не е моята постеля.
Не приемам свиждания
всеки петък и неделя.
Сам-сама сред всички
вече свикнах да живея.
Нито идва писъмце
от дома далечен.
Но в моето сърце
споменът остава вечен.
И присъдата ми
не е смъртоносна,
но е тежка, моя,
тъжна, доживотна.
А затворът мой
не е с решетки и пазачи,
хората край мен
са душевните палачи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Todos los derechos reservados
