Затвор
В чужда къща чужд живот,
все едно в затвор живея.
Даже мекият креват
не е моята постеля.
Не приемам свиждания
всеки петък и неделя.
Сам-сама сред всички
вече свикнах да живея.
Нито идва писъмце
от дома далечен.
Но в моето сърце
споменът остава вечен.
И присъдата ми
не е смъртоносна,
но е тежка, моя,
тъжна, доживотна.
А затворът мой
не е с решетки и пазачи,
хората край мен
са душевните палачи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
