3 dic 2006, 0:24

"Затвор"

  Poesía
642 1 2
Затворена съм
В килията
На своето мълчание
Притихнала в ъгъла
На студените стени
Изход няма
Само отчаяние
А сърцето боли
Все повече боли

Мечтая
Да видя морето
Да се докосна
До зелените треви
Да се огледам
В небето
За твойте
Прекрасни очи

Отново се връщам
В своята клетка
Пазачът...
Ме гледа студен
Стоя сама
Зад металната решетка
Отдавна никoй
Не се е сещал за мен

Гилотината кървава
Отвънка ме чака
Тръгвам към нея
С отворени очи
Сама ще тръгна
Във мрака
А сърцето боли
Все още боли

12.04.2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...