Тъмнината в мен e нeпрогледна
лъч дори един не съхрани
но пред завесата e друго
погледът си там меним
с грим и черни сенки под очите
мъката почти прикрихме
но зад завесата e друго
усмивката ти в миг изчезва
топят се меките черти
и сълзи бликват от очите
сърцето пак кърви
защо не ни разбират ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.