Завеса                                    

Тъмнината в мен e нeпрогледна

лъч дори един не съхрани

но пред завесата e друго

погледът си там меним

с грим и черни сенки под очите

мъката почти прикрихме

но зад завесата e друго

усмивката ти в миг изчезва

топят се меките черти

и сълзи бликват от очите

сърцето пак кърви

защо не ни разбират

въпроси шеметно крещят

и всеки иска отговор за него

като че загубил бряг

мечтите вече без подслон са

надеждата в краката ти пълзи

огън ти вземи от ада

и бързо я испепели

прахът ще пръсна аз над хората

пред очите им ще се разсее

но никой няма да го види

защото сляпи са отдавна те

пръстите пак трескаво треперят

бликват черните сълзи

но пред завесата е друго

БЪРЗО ПАК СЕ УСМИХНИ!