Feb 4, 2006, 8:22 AM

Завеса

  Poetry
764 0 0

    Завеса                                    

Тъмнината в мен e нeпрогледна

лъч дори един не съхрани

но пред завесата e друго

погледът си там меним

 

с грим и черни сенки под очите

мъката почти прикрихме

но зад завесата e друго

усмивката ти в миг изчезва

топят се меките черти

и сълзи бликват от очите

сърцето пак кърви

 

защо не ни разбират

въпроси шеметно крещят

и всеки иска отговор за него

като че загубил бряг

 

мечтите вече без подслон са

надеждата в краката ти пълзи

огън ти вземи от ада

и бързо я испепели

 

прахът ще пръсна аз над хората

пред очите им ще се разсее

но никой няма да го види

защото сляпи са отдавна те

 

пръстите пак трескаво треперят

бликват черните сълзи

но пред завесата е друго

БЪРЗО ПАК СЕ УСМИХНИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...