Feb 4, 2006, 8:22 AM

Завеса

  Poetry
761 0 0

    Завеса                                    

Тъмнината в мен e нeпрогледна

лъч дори един не съхрани

но пред завесата e друго

погледът си там меним

 

с грим и черни сенки под очите

мъката почти прикрихме

но зад завесата e друго

усмивката ти в миг изчезва

топят се меките черти

и сълзи бликват от очите

сърцето пак кърви

 

защо не ни разбират

въпроси шеметно крещят

и всеки иска отговор за него

като че загубил бряг

 

мечтите вече без подслон са

надеждата в краката ти пълзи

огън ти вземи от ада

и бързо я испепели

 

прахът ще пръсна аз над хората

пред очите им ще се разсее

но никой няма да го види

защото сляпи са отдавна те

 

пръстите пак трескаво треперят

бликват черните сълзи

но пред завесата е друго

БЪРЗО ПАК СЕ УСМИХНИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...