11 feb 2012, 13:24

Завет

  Poesía » Otra
998 0 2


ЗАВЕТ

Когато свърши земният ми път,

приятелите, знам, при мен ще дойдат.

Със болка те за мен ще потъжат,

за младостта отминала ще си припомнят.

 

Ще спомнят за волните песни изпяти,

за дните, изпълнени с смях,

за в стихове чувства изляти

и за солената в окото сълза.

 

И няма да мога тогаз да извикам:

“Не скърбете за мене, приятели.

Щастлив съм!

Изпълнена с обич си тръгва душата ми,

пътят ми земен в буря премина.

 

Затуй не скърбете за мене, приятели,

а нашите песни запейте,

стоплете със песен душата ми

и болката в песен излейте.

 

Знам, ще ви мислят за луди,

но вие ми пейте, приятели!

Аз ще ви чуя!”

 

19.01.2010 г.

София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромир Пенков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Но земният ти път още не е свършил!
    Затова пиши, а ние ще те четем.
    Докосна ме с този стих!
  • Оле страхотно е. Поздравления за прекрасния стих

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....