11 feb 2012, 13:24

Завет 

  Poesía » Otra
582 0 2


ЗАВЕТ

Когато свърши земният ми път,

приятелите, знам, при мен ще дойдат.

Със болка те за мен ще потъжат,

за младостта отминала ще си припомнят.

 

Ще спомнят за волните песни изпяти,

за дните, изпълнени с смях,

за в стихове чувства изляти

и за солената в окото сълза.

 

И няма да мога тогаз да извикам:

“Не скърбете за мене, приятели.

Щастлив съм!

Изпълнена с обич си тръгва душата ми,

пътят ми земен в буря премина.

 

Затуй не скърбете за мене, приятели,

а нашите песни запейте,

стоплете със песен душата ми

и болката в песен излейте.

 

Знам, ще ви мислят за луди,

но вие ми пейте, приятели!

Аз ще ви чуя!”

 

19.01.2010 г.

София

© Добромир Пенков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Но земният ти път още не е свършил!
    Затова пиши, а ние ще те четем.
    Докосна ме с този стих!
  • Оле страхотно е. Поздравления за прекрасния стих
Propuestas
: ??:??