Feb 11, 2012, 1:24 PM

Завет

  Poetry » Other
990 0 2


ЗАВЕТ

Когато свърши земният ми път,

приятелите, знам, при мен ще дойдат.

Със болка те за мен ще потъжат,

за младостта отминала ще си припомнят.

 

Ще спомнят за волните песни изпяти,

за дните, изпълнени с смях,

за в стихове чувства изляти

и за солената в окото сълза.

 

И няма да мога тогаз да извикам:

“Не скърбете за мене, приятели.

Щастлив съм!

Изпълнена с обич си тръгва душата ми,

пътят ми земен в буря премина.

 

Затуй не скърбете за мене, приятели,

а нашите песни запейте,

стоплете със песен душата ми

и болката в песен излейте.

 

Знам, ще ви мислят за луди,

но вие ми пейте, приятели!

Аз ще ви чуя!”

 

19.01.2010 г.

София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромир Пенков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Но земният ти път още не е свършил!
    Затова пиши, а ние ще те четем.
    Докосна ме с този стих!
  • Оле страхотно е. Поздравления за прекрасния стих

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...