Запалваш пак поредната цигара
и чертаеш път от синкав дим,
по който двама с тебе без умора
един към друг отчаяно вървим...
Безплътен е димът, а стъпки леки
омайват ни безумно и без свян.
Мост градим от кривнали пътеки
и летим към този миг мечтан...
Сред звездите да допишем двама
притчата за обич от древни лета.
С пречистени души и любов голяма
телата си да слеем в райска голота...
А под нас, на таз земя, проклети
да слепеят греховете ни в тъма...
Времето спряло е... Завинаги слети
ще ни превърне в светлина... Ела...
© Адриана Зарева Todos los derechos reservados