Черни слънца превзеха черното небе

Черни бури заляха мъртвото море

Студени сенки пълзяха към Смъртта

Леден полъх от Бездната полетя

Слепи бяхме родени в тъмнина

Звуците откраднати от черна тишина

Блуждаехме пълзейки в коравата пръст

Вярвахме на демони жадувахме мъст

Никой нямаше смелост нямаше сили

Умове и души с тъмен вятър покорили

Бяха онези черни незнайни богове

Невидими но дебнещи във всяко едно сърце

Кръвта бавно пресъхна лицата се стопиха

Сухи тела в черното се попиха

Превърнахме се в шепот на тишината

А мракът сляпо се взираше в душата

Но кръгът не се затвори

Изобщо не беше кръг

„Завинаги“ тъмнината отговори

„След вечността пак ще бъда тук“