Цялата ухаеше на хубаво,
покрила тялото си със ефирната коприна,
пристегната във кръста хлабаво,
при вида и света му се срина!
Плъзна се към него с танцова стъпка,
като сянка пропълзяла по стената,
всеки миг за него - нова тръпка,
замаяла му бе главата!
Пристъпваше бавно, а с нея и той,
впил поглед в нежното тяло.
стонът му- на самеца тъжния вой,
край тях всичко бе просто спряло! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse