Цялата ухаеше на хубаво,
покрила тялото си със ефирната коприна,
пристегната във кръста хлабаво,
при вида и света му се срина!

Плъзна се към него с танцова стъпка,
като сянка пропълзяла по стената,
всеки миг за него - нова тръпка,
замаяла му бе главата!

Пристъпваше бавно, а с нея и той,
впил поглед в нежното тяло.
стонът му- на самеца тъжния вой,
край тях всичко бе просто спряло!

Луната ли грееше за тях,
а може би пък те за нея?
тя гледаше невинно прихнала в смях,
приканила с жест в топла постеля.

Сплетени Във вечна прегръдка,
както море и небе, далеч и завинаги,
споделили дълга последна целувка
и до днес са там, времето - подмина ги!