6 дек. 2008 г., 21:05

Завинаги заедно 

  Поэзия » Любовная
867 0 1
Цялата ухаеше на хубаво,
покрила тялото си със ефирната коприна,
пристегната във кръста хлабаво,
при вида и света му се срина!
Плъзна се към него с танцова стъпка,
като сянка пропълзяла по стената,
всеки миг за него - нова тръпка,
замаяла му бе главата!
Пристъпваше бавно, а с нея и той,
впил поглед в нежното тяло.
стонът му- на самеца тъжния вой,
край тях всичко бе просто спряло! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Все права защищены

Предложения
: ??:??