2 jul 2010, 9:16

Завръщане...

  Poesía » Otra
947 0 12

Отново се връщам към стари места,

където сърцето ми с обич туптя,

но всичко е друго - морето, небето,

сърцето не бие - спряло е клето!

 

Всичко е красиво, но е различно,

величествено и гордо, но не романтично...

Хълмове зелени като кадифе,

планини безброй в скалното море,

зъбери безкрай с храсти зелени,

в небето планините с чела са опрени.

 

С тъга и болка гледам таз картина.

Друг път за тук дали пак ще има?!

Пътищата странни Господ ги пресича

и съдбите земни, като броеница,

ту напред вървят, ту се връщат бавно,

времето отмерват глухо, безпощадно...

 

 

2008 г, Черна гора

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В пространството можеш да се върнеш физически, но във времето само мислено! Поздрав Никол!
  • Привет!
    И напред!
    Хареса ми много!
  • Отново се спираш
    и спомняш това
    което е минало
    но се е отпечатало
    боли те
    от тази забравена мълва
    и рониш сълзи тежки
    и мислиш и мислиш пак за това.....
  • Благодаря - Марианка,Ангел,Плами,Любо,Фей,Юли,Виктор,Марина,Водолейче,Ив...Много от нещата за които пиша, съм ги приживяла...Истината е, че на място, където си приживял много хубави моменти, не бива да се връщаш, защото вече не е същото...
  • Спомените ще пазят прекрасната картина и дори романтиката на миналото!
    Поздрав и от мен!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...