Завръщане
ЗАВРЪЩАНЕ
На синовете ми Драгомир и Светлозар
Прибирам се полека у дома
от тъй отдавна и от тъй далече –
под слънцето, под старата луна
шейсет и пет години крача вече.
Прибирам се, света обиколил
и прекосил пустини и миражи.
Не ме разпитвайте къде съм бил,
защото нищо няма да ви кажа,
освен това, че вкъщи ида пак,
че се прибирам у дома полека –
тъй сладко е да има нейде праг,
на който да се прислони човекът.
Прибирам се.
Прибирам се и знам,
че майка ми и татко ще ме чакат,
и знам, че мога да се върна там,
макар без път, без светлинка сред мрака.
Знам, мястото е друго, друг – градът
и старата ни къща днес я няма.
Аз знам къде завършва всеки път,
къде ме чакат мойте старци двама.
А дето чакат – там са дом и праг,
за там съм тръгнал толкова отдавна
и крача през настръхналия мрак,
и с всяка крачка се завръщам бавно.
И остарял, под старата луна
вървя от тъй далеч назад през мрака.
Завръщам се полека у дома...
... защото някой трябва да ви чака.
© Валентин Чернев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
!!!
-
Домът е там, където някой те чака.
Поздрав, Валентин! -
Стихът се носи леко като красиво пътуване през годините ...
Поздравления!!! -
Животът е пътуване към "своя дом"...
Харесах! Благодаря!
-
Благодаря на всички от сърце!
Нека бъда още по-ясен - моите двама покойни старци отдавна ме чакат в последния си "дом" под камъка, към който вървим всички /и аз с все по-широка крачка/ и където един ден и аз ще чакам синовете си. Биологичен закон... с който се примирявам, но от който не ми става по-леко. Поздрав! -
!
-
Дълбока,въздействаща поезия!!!Специални поздравления...!
-
!... хубаво е да има къде да се завърне човек... Поздрав!
-
Това е завръщане към корена, дори когато стъблото е отрязано.
Свидна бащина заръка към потомците.
И недоумявам каква връзка има тази творба с цитираното от Д. Дебелянов.
Поздравления, Поете! -
Удоволствие беше за мен да бъда тук!
Чудесно поетично слово! -
С поздравления!
-
Завръщам се полека у дома...
... защото някой трябва да ви чака. - Поздрав за стиха! Както и всички останали ваши стихове! Учудена съм само от коментарите... Наистина ли повечето "поети" не разбират смисъла на стиха? -
Дом.праг,завръщане...
Зная стойността им...
Поздравления! -
Убедително защитена теза. Дълбока, овладяна емоция. Майсторска направа -
с удоволствие прочетох!
-
Не ме бива в коментарите за това ще кажа само едно БРАВО и ще прочета отново!
-
Благословията на мъдреца:„Умира таткото, след това -синът, след тях внукът...Защото обратният ред е Адът“
Аплодисменти! -
чакане,но без очаквания
-
Класика!
-
В това завръщане, когато следва правилния ред и е с времето си, са основите, устоите, традициите, родовата памет, за да има бъдност...
-
Да, разбира!"Завръщам се полека у дома...
... защото някой трябва да ви чака." - в поантата е прекрасно изразен акцентът!
Все съм си мислила, къде точно е дом и праг, ако родната къща е срутена и я няма... наистина е там, където ни чакат! -
Благодаря, мили момичета!
Акцентът тук е в другото измерение на завръщането - защо се връщам. Старият дом вече го няма, съвсем другаде ме чакат моите старци. А аз се връщам, защото след мен идват синовете ми... и някой трябва да ги чака там, където един ден неизбежно ще дойдат и те.
Дано съм бил ясен. -
"А дето чакат – там са дом и праг,
за там съм тръгнал толкова отдавна
и крача през настръхналия мрак,
и с всяка крачка се завръщам бавно."
Там е, където ни чакат! -
Няма по-свидно и мило от родния дом!Поднесъл си една прекрасна творба, за което те поздравявам!
-
!!!
-
"Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха."
Д. Дебелянов
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
