Завръщане
ЗАВРЪЩАНЕ
На синовете ми Драгомир и Светлозар
Прибирам се полека у дома
от тъй отдавна и от тъй далече –
под слънцето, под старата луна
шейсет и пет години крача вече.
Прибирам се, света обиколил
и прекосил пустини и миражи.
Не ме разпитвайте къде съм бил,
защото нищо няма да ви кажа,
освен това, че вкъщи ида пак,
че се прибирам у дома полека –
тъй сладко е да има нейде праг,
на който да се прислони човекът.
Прибирам се.
Прибирам се и знам,
че майка ми и татко ще ме чакат,
и знам, че мога да се върна там,
макар без път, без светлинка сред мрака.
Знам, мястото е друго, друг – градът
и старата ни къща днес я няма.
Аз знам къде завършва всеки път,
къде ме чакат мойте старци двама.
А дето чакат – там са дом и праг,
за там съм тръгнал толкова отдавна
и крача през настръхналия мрак,
и с всяка крачка се завръщам бавно.
И остарял, под старата луна
вървя от тъй далеч назад през мрака.
Завръщам се полека у дома...
... защото някой трябва да ви чака.
© Валентин Чернев All rights reserved.
