обичам жаждата ти
за живот...
летя
виждам теб...
птица
разперила криле
за полет...
в гнездото ти е пролет
милва те ветрец...
над теб
синьото небе те брани
желая да те докосна...
в бръснещ полет
тихичко да поспра до топлото гнездо
да забравя всичко...
земя
небе
живот
да се опивам от светлината
на очите ти...
нежността да пия бавно...
уморих се
скитах сам
разпилян
ранен
подивял
без дом...
събирам се
за последния си полет...
© Виктор Добрин Димитров Todos los derechos reservados
Хубав стих. Радваш ме, приятелю.