Завръщам се.
Към своята усмивка,
която бях изгубила по пътя.
Към мислите. Към грешната отбивка,
където се изгубих и се мръкна.
Завръщам се.
Към вятърните мелници,
споени от илюзии.
Към грешките.
Към ритъма на дръзките си делници.
И към цариците, не пешките.
Към писането на онези стихове,
които ви звучаха непознато.
Към онзи мой площад, където тихо е.
Към моето усещане за лято.
Към храненето на бездомни котки,
към пеенето, докато шофирам,
към леката ми танцова походка
и към мечтата ми да не умирам.
Завръщам се. Към своите си странности.
Към тичането боса под дъжда.
Към малките и глупавите радости.
Към ходенето с вдигната глава.
Завръщам се.
Мнозина ме предадоха,
но няма и за миг да се обърна.
Аз цялата на себе си раздадох се.
И няма начин вече да се върна.