Завръщане на моряка

Загледан в тиха синева,

в морето погледът ми спира.

И там - в далечни зарева,

сърцето пристана намира.

И там - в далечни брегове,

една врата отдавна чака -

да я отворя ме зове.

Аз знам, че тя ще ме дочака.

И по вълните в този час

изпратих бърза телеграма:

пристигам, мила, вкъщи - в нас,

и пак да се прегърнем двама.

Една далечна светлина

от фара вече ми намига.

Разбира  милата жена:

любимият моряк пристига!