Завръщане на моряка
407
0
0
Загледан в тиха синева,
в морето погледът ми спира.
И там - в далечни зарева,
сърцето пристана намира.
И там - в далечни брегове,
една врата отдавна чака -
да я отворя ме зове.
Аз знам, че тя ще ме дочака.
И по вълните в този час
изпратих бърза телеграма:
пристигам, мила, вкъщи - в нас,
и пак да се прегърнем двама.
Една далечна светлина
от фара вече ми намига.
Разбира милата жена:
любимият моряк пристига!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
