Във роден дом се връщам, майко, татко!
Години дълги във чужбина аз живях, творях.
Далеч от родна стряха, мила къща
пари изкарах... но от мъка остарях.

Пред бащина ми мила, свята къща, 
застанал тихо, спомени редя
от люлката, от детството безгрижно
до онзи ден във който път поех.

Във двора роден, сякаш всичко още по-прекрасно, 
от моите очи потича извор от сълзи, 
юмруци стисках за да не заплача...
но можеш ли сърце да укротиш.

Години люти, спомени красиви...
В чужбина, майко, сякаш бях сирак,
осъден да не виждам теб и татко
и моите пораснали сестри.

Прекланям се пред героизма, скъпа майко,
че оцеляхте с татко в този лош момент...
чужбина ме научи, че богатство -
това е родна стряха, бащин дом.

Под този покрив, в тази бяла стая
аз искам с вас щастлив да продължа, 
от сиромашия се не побелява, ни се остарява...
от мъка, безпокойство и тъга едва ли не умрях.

автор: Ели Зарева
29.08.2011