Sep 1, 2011, 10:58 AM

Завръщане в роден дом

  Poetry » Other
1.3K 0 1

Във роден дом се връщам, майко, татко!
Години дълги във чужбина аз живях, творях.
Далеч от родна стряха, мила къща
пари изкарах... но от мъка остарях.

Пред бащина ми мила, свята къща, 
застанал тихо, спомени редя
от люлката, от детството безгрижно
до онзи ден във който път поех.

Във двора роден, сякаш всичко още по-прекрасно, 
от моите очи потича извор от сълзи, 
юмруци стисках за да не заплача...
но можеш ли сърце да укротиш.

Години люти, спомени красиви...
В чужбина, майко, сякаш бях сирак,
осъден да не виждам теб и татко
и моите пораснали сестри.

Прекланям се пред героизма, скъпа майко,
че оцеляхте с татко в този лош момент...
чужбина ме научи, че богатство -
това е родна стряха, бащин дом.

Под този покрив, в тази бяла стая
аз искам с вас щастлив да продължа, 
от сиромашия се не побелява, ни се остарява...
от мъка, безпокойство и тъга едва ли не умрях.

автор: Ели Зарева
29.08.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Зарева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много искрен стих, докосващ... Поздрав, харесах!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...