Завръщането на Моряците...
Петнайсет ду́ши във ковчега на мъртвеца...
Йо-хо-хо...И бутилка ром...
Аз чувал съм, имало нейде в морето
над него надвесена стръмна скала:
и мълнии светели в нóщите лѐте,
а зиме я буря връхлитала зла...
Компасите в миг подлудявали бясно
достигал ли кораб изгубен в мъгла,
но с фарът на нея отдавна угаснал –
там помощ да дойде не би и могла...
И чувал съм още легенди зловещи:
разправят, че Дяволът идвал бил сам
с моряците мъртви за вихрени срещи
и скверно пирувал с душите им там...
А нощем, когато сами оживявали
и сенките даже, за тайнствен разгул,
в безплътен ред Демони там се строявали
в зловещо – абсурдният свой караул...
В моряшките кръчми и след абордажи
мъже оцелели се кръстят, и в стрес
разказват, че виждали без екипажи
как призрачни кораби бродят до днес...
Пиратски съкровища във пещерите
заровени тайно отдавна лежат
и кой ли моряк не витае в мечтите
си, да ги открие и бъде богат...
А там Сатаната отворил бил кръчма,
(тъй никой дори да не мисли за Бог!...),
че все абстинентна ги жажда измъчвала
и леел се ром като буен поток...
Безименни вóйни на минала слава
те вече не могат да са врагове́
и пеят, и пият „на екс” до забрава
на старите рани... И път ги зове...
... На тази скала се завръщат моряците
от своя предишен хазартен живот,
във който миражни все бяха маяците
и бряг не посочваха нийде за гроб...
Там призрачни идват и всички крайбрежни
жени, че наравно с ямайския ром,
мъжете обичаха ласките нежни
и Дивата прелест на женският щорм...
... И в оргии страстни вилнеят дордето
разгони ги в утрото новият ден,
и пак със прегръдка ги грабне морето:
-на своята бездна бездънна във плен...
Едно време в Пасифика; 23.06.2016.
© Коста Качев Todos los derechos reservados