Завързан миг
Ти искаш да откраднеш този миг.
Към сянката на вятър неспокоен
завърза го. А облак кръглолик
изля над теб смях мокър, на порои.
Безумецо, нима не си разбрал,
че имат времената своя скорост!?
Секунда ако днес си изтървал,
чак в друг живот очаквай я отново.
Едни и същи стръкчета трева
и капки виждаш – всички си приличат,
но те си сменят плавно същността.
Във времето, ти също си различен.
Потока няма как да оковеш
и птица в клетка няма да запее.
В кристалчето на боцкащия скреж
се вплитат нови думи и идеи...
А ти се вкопчваш в миг неизживян,
вменяваш му застой и мъртви чувства,
душиш се в него – жилав стар бръшлян,
защото нямаш смелост да го пуснеш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
