9 mar 2011, 11:18

Здравей, мое мъничко АЗ!

  Poesía » Otra
913 0 3

Хей, бебчо, дето си във мене!
Растеш и чакаш си реда.
И този свят ще те приеме,
ще те облее в светлина.

Дали ме чуваш? Аз съм мама!...
Поспи спокойно засега!...
Ех, мое зрънце, тъй голямо...
Осмисли истински деня!

От колко време все те чаках!
Ти, мое мило, малко АЗ!
И толкова сълзи изплаках,
а ето ти си вече с нас!

А щом разбрах, че теб те има,
просторът светна някак в мен.
Изпъди пролет люта зима
през най-прекрасния ми ден.

Хей, чуй ме! Аз ще те опазя,
ще бдя  над теб дори без сън.
Заради тебе ще прегазя
злосторниците нейде вън!

Защото ти си вътре в мене,
растеш и чакаш си реда.
И моята душа е в тебе,
и грее в твоя свят сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежина Айдарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...