Хей, бебчо, дето си във мене!
Растеш и чакаш си реда.
И този свят ще те приеме,
ще те облее в светлина.
Дали ме чуваш? Аз съм мама!...
Поспи спокойно засега!...
Ех, мое зрънце, тъй голямо...
Осмисли истински деня!
От колко време все те чаках!
Ти, мое мило, малко АЗ!
И толкова сълзи изплаках,
а ето ти си вече с нас!
А щом разбрах, че теб те има,
просторът светна някак в мен.
Изпъди пролет люта зима
през най-прекрасния ми ден.
Хей, чуй ме! Аз ще те опазя,
ще бдя над теб дори без сън.
Заради тебе ще прегазя
злосторниците нейде вън!
Защото ти си вътре в мене,
растеш и чакаш си реда.
И моята душа е в тебе,
и грее в твоя свят сега.
© Снежина Айдарова Todos los derechos reservados