16 mar 2007, 0:02

Здравей приятелко...

  Poesía
1.2K 0 0

Здравей, приятелко любима -

светъл спомен за отминали неща.

Здравей, ти казвам днес,

подавайки отново, аз на теб, моята ръка.

Седни! Кажи. Приятелко ти моя!

Излей на мен своята душа...

Разкажи ми, как тече живота?

Как отмина младостта?

Сякаш вчера бяхме малки,

две разглезени и палави деца, 

бягахме по голите поляни

и мечтаехме да покорим света.

Но палавото детство  тъй отмина,

аз заминах на далеч,

а времето препускаше без спира

и детството разряза страшен меч.

Сега завръщам се,

но вече съм голяма

и на теб подавам своята ръка.

Дано в порасналата вече дама

да открия момичето от младостта,

да разкажем аз и ти -

една на друга,

как всяка покорила е света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александрина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...