Здравей, приятелко любима -
светъл спомен за отминали неща.
Здравей, ти казвам днес,
подавайки отново, аз на теб, моята ръка.
Седни! Кажи. Приятелко ти моя!
Излей на мен своята душа...
Разкажи ми, как тече живота?
Как отмина младостта?
Сякаш вчера бяхме малки,
две разглезени и палави деца,
бягахме по голите поляни
и мечтаехме да покорим света.
Но палавото детство тъй отмина,
аз заминах на далеч,
а времето препускаше без спира
и детството разряза страшен меч.
Сега завръщам се,
но вече съм голяма
и на теб подавам своята ръка.
Дано в порасналата вече дама
да открия момичето от младостта,
да разкажем аз и ти -
една на друга,
как всяка покорила е света.
© Александрина Василева Всички права запазени