Patrizzia (Надежда Ангелова)
2255 18486
9 mar 2022, 9:39

Зелен април. Зелен, като надежда. 

  Poesía » Filosófica
221 2 7

 

 

В потайна доба, в самодивски час,
злокобна сила сякаш завидя ни.
И няма вече ние, няма нас...
И ехото повтаря: Разпиляни.

 

Небето ни разкъса, удушѝ ,
разпелите се птици и щурчета.
И подранила жътва – на душѝ
окървави планета ни клета.

 

Жътварят не подбира и косѝ,
жестоко сърп. Ни пролет, ни авлига.
Развява смърт катранени косѝ,
за болката едно сърце не стига.

 

И в бежанска колона притаил,
се в детска длан пак семенца отглежда,
от златни слънчогледи благ и мил,
зелен април. Зелен, като надежда.

 

Защото знае – вишните цъфтят,
природата се буди – упорито.
И пак ще оцелее този свят,
в очите детски  чудото е скрито.

 

Горите се покриват с нежен злак,
кошути светли ручеи нагазват,
щурци и птици ще поръбят пак,


с перца и звук разкъсаната пазва,

на туй небе по-ясно от преди,
и люлка златна слънцето полека,
жена ще залюлее – да роди,
сред руините и смъртта Човека.

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??