Зелен април. Зелен, като надежда.
В потайна доба, в самодивски час,
злокобна сила сякаш завидя ни.
И няма вече ние, няма нас...
И ехото повтаря: Разпиляни.
Небето ни разкъса, удушѝ ,
разпелите се птици и щурчета.
И подранила жътва – на душѝ
окървави планета ни клета.
Жътварят не подбира и косѝ,
жестоко сърп. Ни пролет, ни авлига.
Развява смърт катранени косѝ,
за болката едно сърце не стига.
И в бежанска колона притаил,
се в детска длан пак семенца отглежда,
от златни слънчогледи благ и мил,
зелен април. Зелен, като надежда.
Защото знае – вишните цъфтят,
природата се буди – упорито.
И пак ще оцелее този свят,
в очите детски чудото е скрито.
Горите се покриват с нежен злак,
кошути светли ручеи нагазват,
щурци и птици ще поръбят пак,
с перца и звук разкъсаната пазва,
на туй небе по-ясно от преди,
и люлка златна слънцето полека,
жена ще залюлее – да роди,
сред руините и смъртта Човека.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
